Тотемът е клас предмети или явления, изпълняващи особено важна роля за дадени социални групи или индивид.
Названието идва от езика на северноамериканското племе оджибуей и обикновено се отнася до животното (растението, природния феномен и пр.), в което даден клан въплъщава вярванията си и на което отдава специална почит.
* * *
Традицията на култ към свещени животни, които често са се явявали тотеми на племето, идва от най-древни времена, още когато хората не са били измислили такива сложни обяснения за устройството на света, като тези, свързани с божества и духове. Връзката с животинския свят се оказва толкова тясна, че не умира никога, а само преминава в ново качество. Например много божества имат свои двойници-животни, в които те са могли да се превъплъщават, при което се явявали и техни символи.
Най-разпространени в Древен Египет са култовете към бика, ибиса, сокола, ястреба, котката, павиана, крокодила и бръмбара скарабей. Култовете към останалите животни имали локален характер. Често се случвало животно, считано за свещенно в един ном, да не се приема за такова в друг ном, където можело спокойно да бъде убито. Това нерядко довеждало до вражда между жителите на различните области. Ловът на ибиси, орли и соколи бил забранен винаги и навсякъде, докато на лъвовете например – само в дните на празника на богинята Бастет. В някои области убивали крокодили, когато те се размножавали неимоверно много и започвали да се превръщат в опасност за хората и животните.Умрялото свещено животно, ако смъртта му настъпвала в ном, явяващ се център на неговия култ, било балсамирвано, поставяно в саркофаг и предавано за погребение, което традиционно се извършвало в храма. Мъртвите котки били погребвани в специална свещенна гробница в Бубастис. Ибисите били изпращани за вечен покой в Хермопол. А биковете погребвали на това място, където намирали смъртта си, на западния бряг на Нил, докато мъртвите крави направо били изхвърляни в реката. Сред археологическите находки се срещат саркофази и на бръмбари, мангусти, змии и риби
Във връзка с почитането на животните в Древен Египет съществуват редица обичаи. За да се грижат за животните от всяка порода, са назначавани специални служители – мъже и жени, като тези длъжности са се предавали по наследство от баща на син. Всеки жител на египетските градове със специален ритуал изказвал своето багоговение пред свещеното животно. След молитвата към бога, комуто е посветено дадено животно, египтянинът подстригвал децата си – цялата глава, половината или само една трета от косата и измервал отрязаните коси със сребро. Колкото тежали косите в сребро, толкова нарязана риба се добавяла в храната на животните. По време на пожар египтяните не са се грижили да потушат огъня, а да спасяват свещените си котки. Скръбта им по умрелите животни била неутешима. Ако в някой дом оплаквали котка, всички негови обитатели обръсвали веждите си. Ако се жалило куче, всички остригвали косите си и бръснели космите по цялото си тяло.
Култът към бика в Древния Египет бил свързан преди всичко с това, че този вид животно се използвало в селсскостопанската дейност. Тъй като с него се орала земята, бикът се считал за олицетворение на плодородието и респективно почитането на тези богове на плодородието, които имали господстващо значение в дадена област, се сливало с култът към бика. Кравата също била почитана като даваща храна. Нейният култ, освен това, бил свързан с култа към Изида и Хатхор и с представата за небеко като за Небесна крава. Най-почитаният бик бил Апис (на египетски – Хапи) – душата Ка на мемфиския Птах, олицетворение на плодородието и душата Хапи-Нил и Ба Озирис като бог на възраждащата се природа. Приемало се, че Апис опложда Небесната крава и тя ражда от него златно теленце – слънчевия диск. След смъртта си, душата на Апис се съединява с Ба Озирис.
Названието „Потомци на дракона” идва от легенди в древен Китай. Според легендата, преди императора Хуанди, тотемът на китайците бил мечка. За да успокои подчинените племена, императорът Хуанди решил драконът да бъде тотем вместо мечката. Главата на Дракона приличала на мечката, а тялото – на змия, която била друг тотем на тогавашните племена. Може да се каже, че тотемът Дракон е съчетание на тотемите на различните племена.
От император Хуанди, тотемът Дракон започнал да се използува като орнамент в различни битови предмети и се превърнал в йероглиф. На черупките на костенурки и на порцелан, открити в исторически находища, има йероглифа Дракон.
Постепенно Драконът се превърнал в символ на китайската нация. В Китай се разпространяват безброй легенди за Дракона, например императорът Яен бил роден от съюза на Небесия Дракон и земната жена Дън, император Хуанди бил роден от съюза на Голямата мечка и жена Фубао, а император Яо – от съюза на Червения Дракон и Чинду. Щом предшествениците на китайската нация са деца на Небесен Дракон, логично е китайците да са потомци на Дракона.
